вторник, 7 август 2012 г.

Петър Парчевич - будителят родолюбец и неуморен борец за Освобождението на България

През 2012г. честваме 400 години от рождението на един велик българин на XVII век. Човек  родолюбец и неуморим борец за свободата на Българите. Дипломат, посветил целия си живот на борбата за обединение на християнските държави срещу османските нашественици - познат ни като Петър Парчевич.
Роден е в гр.Чипровци в 1612г., учи в Рим, дипломира се като доктор по богословие и канонично право.  След завръщането си в България е ръкоположен за свещеник. Малко по късно е поканен от архиепископа в Молдова да работи в гр. Баково.
Петър Парчевич взема живо участие в българското съзаклятие,с дипломатически мисии, заема важно място в политическата и културна дейност. Провежда широка дипломатическа кампания сред християнските владетели в централна Европа. Заедно с епископ Петър Богдан и Франческо Соймирович те посещават австрийския монарх Фердинанд II  и полско-литовския крал Сигизмунд III и наследника му Владислав IV, както и влашкият войвода Матей Басараб.
В продължение на много години Парчевич обикаля Европа - Италия, Австрийската империя, Балканските държави, Украйна  със своите умения  и дипломатичност той допринася за  подобряване на отношения между Украйна и Полша, когато са пред война. За тази си заслуга получава благородническата титла барон и императорски съветник.
Фердинанд III  започва война с турците през 1661 г., която трае няколко години, но не подобрява положението на християните в границите на Османската империя.
Работил като сътрудник на Петър Богдан и суспендиран заедно с него от поста си за „несвойствена” за един католически епископ дейност, несъвместима с плановете на някои среди в Римската укрия за Балканите. През 1661 г. му било отнето архиепископството. Принудил се да приеме някаква дребна църковна служба в гр. Оломоуц до „реабилитирането” му през 1668 г. Но когато продължил политическата си дейност, отношенията му с папата пак се влошили и останали такива до смъртта му — починал в бедност и самота на 23 юли 1674 г. в Рим, без да дочака въстанието от 1688 г. и да се порадва на първите големи поражения на поробителите - барон Парчевич умира в Рим по време на една от дипломатическите си мисии .
 Забележителен дипломат, неизтощим в българолюбивата си мисия, опитва се да спечели влиятелни представители на много европейски държави. Подчинява целия си живот на една-единствена цел - освобождаването на България с помощта на Европа. 

Източници:
Димитров, Б. Петър Богдан
Wikipedia 

Няма коментари:

Публикуване на коментар